изтърквал

Речник на българския език

1. изтърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърквал е производна форма на изтърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърквал е производна форма на изтърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърквал е производна форма на изтърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърквал е производна форма на изтърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).