изтъркал

Речник на българския език

1. изтъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъркал е производна форма на изтъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъркал е производна форма на изтъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъркал е производна форма на изтъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъркал е производна форма на изтъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).