изтъргвало

Речник на българския език

1. изтъргвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъргвало е производна форма на изтъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъргвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъргвало е производна форма на изтъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтъргвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъргвало е производна форма на изтъргвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтъргвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъргвало е производна форма на изтъргвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).