изтъргвал

Речник на българския език

1. изтъргвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъргвал е производна форма на изтъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъргвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъргвал е производна форма на изтъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтъргвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъргвал е производна форма на изтъргвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтъргвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъргвал е производна форма на изтъргвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).