изтървяла

Речник на българския език

1. изтървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтървяла е производна форма на изтърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтървяла е производна форма на изтърва (мин. деят. несв. прич. ж. р.).