изтървания

Речник на българския език

1. изтървания — мн. ч.

изтървания е производна форма на изтърване (мн. ч.).

2. изтървания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

изтървания е производна форма на изтървам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).

3. изтървания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

изтървания е производна форма на изтърва (мин. страд. прич. м. р. непълен член).