изтървалото

Речник на българския език

1. изтървалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

изтървалото е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. изтървалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

изтървалото е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).