изтървала

Речник на българския език

1. изтървала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтървала е производна форма на изтървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтървала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтървала е производна форма на изтървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтървала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтървала е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтървала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтървала е производна форма на изтървам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. изтървала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтървала е производна форма на изтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. изтървала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтървала е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. ж. р.).