изтървал

Речник на българския език

1. изтървал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е производна форма на изтървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтървал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е производна форма на изтървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтървал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтървал е производна форма на изтървам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтървал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтървал е производна форма на изтървам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. изтървал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървал е производна форма на изтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. изтървал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтървал е производна форма на изтърва (мин. деят. св. прич. м. р.).