изтърваваха

Речник на българския език

1. изтърваваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърваваха е производна форма на изтървавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърваваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтърваваха е производна форма на изтървавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).