изтървавал е

Речник на българския език

1. изтървавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървавал е е производна форма на изтървавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтървавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървавал е е производна форма на изтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтървавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървавал е е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).