изтървавало

Речник на българския език

1. изтървавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтървавало е производна форма на изтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтървавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтървавало е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтървавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтървавало е производна форма на изтървавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтървавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтървавало е производна форма на изтървавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).