изтърбушил съм

Речник на българския език

1. изтърбушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтърбушил съм е производна форма на изтърбуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърбушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтърбушил съм е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).