изтърбушило
1.
изтърбушило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изтърбушило
е производна форма
на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изтърбушило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изтърбушило
е производна форма
на изтърбуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).