изтърбушила е

Речник на българския език

1. изтърбушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушила е е производна форма на изтърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърбушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушила е е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).