изтъпчете

Речник на българския език

1. изтъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изтъпчете е производна форма на изтъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

изтъпчете е производна форма на изтъпча (повелително наклонение, мн. ч.).