изтъпкал

Речник на българския език

1. изтъпкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпкал е производна форма на изтъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъпкал е производна форма на изтъпча (мин. деят. св. прич. м. р.).