изтъпка

Речник на българския език

1. изтъпка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтъпка е производна форма на изтъпча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изтъпка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтъпка е производна форма на изтъпча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).