изтъпила

Речник на българския език

1. изтъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтъпила е производна форма на изтъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтъпила е производна форма на изтъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).