изтъпеел

Речник на българския език

1. изтъпеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпеел е производна форма на изтъпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъпеел е производна форма на изтъпея (мин. деят. несв. прич. м. р.).