изтъпанчило

Речник на българския език

1. изтъпанчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпанчило е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпанчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъпанчило е производна форма на изтъпанча (мин. деят. св. прич. ср. р.).