изтъпанчил

Речник на българския език

1. изтъпанчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпанчил е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпанчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъпанчил е производна форма на изтъпанча (мин. деят. св. прич. м. р.).