изтъпанвал

Речник на българския език

1. изтъпанвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпанвал е производна форма на изтъпанвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпанвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпанвал е производна форма на изтъпанвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтъпанвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъпанвал е производна форма на изтъпанвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтъпанвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъпанвал е производна форма на изтъпанвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).