изтънчело
1.
изтънчело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изтънчело
е производна форма
на изтънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изтънчело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изтънчело
е производна форма
на изтънча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).