изтънчели

Речник на българския език

1. изтънчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтънчели е производна форма на изтънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтънчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтънчели е производна форма на изтънча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).