изтънчвала

Речник на българския език

1. изтънчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтънчвала е производна форма на изтънчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтънчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтънчвала е производна форма на изтънчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтънчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтънчвала е производна форма на изтънчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтънчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтънчвала е производна форма на изтънчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).