изтънило

Речник на българския език

1. изтънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтънило е производна форма на изтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтънило е производна форма на изтъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).