изтънили

Речник на българския език

1. изтънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтънили е производна форма на изтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтънили е производна форма на изтъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).