изтънели

Речник на българския език

1. изтънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтънели е производна форма на изтъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтънели е производна форма на изтъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изтънели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтънели е производна форма на изтънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изтънели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтънели е производна форма на изтънея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).