изтъкнел

Речник на българския език

1. изтъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъкнел е производна форма на изтъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъкнел е производна форма на изтъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).