изтупал е

Речник на българския език

1. изтупал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупал е е производна форма на изтупам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтупал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупал е е производна форма на изтупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтупал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупал е е производна форма на изтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).