изтупала

Речник на българския език

1. изтупала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтупала е производна форма на изтупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтупала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтупала е производна форма на изтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтупала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтупала е производна форма на изтупам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтупала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтупала е производна форма на изтупам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).