изтръшквали

Речник на българския език

1. изтръшквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтръшквали е производна форма на изтръшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтръшквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтръшквали е производна форма на изтръшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтръшквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтръшквали е производна форма на изтръшквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтръшквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтръшквали е производна форма на изтръшквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).