изтръбял

Речник на българския език

1. изтръбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръбял е производна форма на изтръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтръбял е производна форма на изтръбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).