изтръбил е

Речник на българския език

1. изтръбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръбил е е производна форма на изтръбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръбил е е производна форма на изтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).