изтръбили

Речник на българския език

1. изтръбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтръбили е производна форма на изтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтръбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтръбили е производна форма на изтръбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).