изтръбила

Речник на българския език

1. изтръбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтръбила е производна форма на изтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтръбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтръбила е производна форма на изтръбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).