изтръбил
1.
изтръбил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтръбил
е производна форма
на изтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтръбил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтръбил
е производна форма
на изтръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).