изтръби

Речник на българския език

1. изтръби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтръби е производна форма на изтръбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтръби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтръби е производна форма на изтръбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтръби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтръби е производна форма на изтръбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изтръби — повелително наклонение, ед. ч.

изтръби е производна форма на изтръбя (повелително наклонение, ед. ч.).