изтръбели

Речник на българския език

1. изтръбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтръбели е производна форма на изтръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтръбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтръбели е производна форма на изтръбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).