изтрошило

Речник на българския език

1. изтрошило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтрошило е производна форма на изтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтрошило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтрошило е производна форма на изтроша (мин. деят. св. прич. ср. р.).