изтропотил

Речник на българския език

1. изтропотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтропотил е производна форма на изтропотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтропотил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтропотил е производна форма на изтропотя (мин. деят. св. прич. м. р.).