изтропотели

Речник на българския език

1. изтропотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтропотели е производна форма на изтропотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтропотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтропотели е производна форма на изтропотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).