изтровил си

Речник на българския език

1. изтровил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтровил си е производна форма на изтровя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтровил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтровил си е производна форма на изтровя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).