изтровило

Речник на българския език

1. изтровило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтровило е производна форма на изтровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтровило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтровило е производна форма на изтровя (мин. деят. св. прич. ср. р.).