изтровело

Речник на българския език

1. изтровело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтровело е производна форма на изтровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтровело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтровело е производна форма на изтровя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).