изтровел
1.
изтровел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтровел
е производна форма
на изтровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтровел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изтровел
е производна форма
на изтровя (мин. деят. несв. прич. м. р.).