изтрещели

Речник на българския език

1. изтрещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтрещели е производна форма на изтрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтрещели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтрещели е производна форма на изтрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтрещели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтрещели е производна форма на изтрещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтрещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтрещели е производна форма на изтрещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).