изтресъл

Речник на българския език

1. изтресъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтресъл е производна форма на изтреса (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтресъл — мин. деят. св. прич. м. р.

изтресъл е производна форма на изтреса (мин. деят. св. прич. м. р.).