изтрепело

Речник на българския език

1. изтрепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтрепело е производна форма на изтрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтрепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтрепело е производна форма на изтрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).